тъпи вицове с Иванчо
– И така, във вашето мазе е намерен недеклариран апарат за дестилация на алкохол.
– Не можете да докажете, че съм го използвал – опъва се Иванчо.
– Това няма значение – имате апарат, значи сте го използвал.
– Тогава искам и обвинение за изнасилване.
Съдията потрива ръце:
– Значи още самопризнания!
– Ами и за това имам апарат.
Иванчо вози дедо си към града. Вали дъжд. На една отбивка спират да пикаят. Иванчо свършва набързо и влиза колата. Чака, чака...
– Айде, бе дедо! Какво още се туткаш?
– Чакай, бе Ванчо, че баба ти като скрие нещо – иди после та го намери...
Един ден Марийка излязла навън с Иванчо. Качила се на едно дърво и Иванчо и видял гащичките. Тъка се случило няколко пъти. Майката на Марийка казала:
– Недей се катери, Иванчо ти видя гащите.
А Марийка отвърнала:
– Спокойно, мамо, аз си ги свалих.
След родителска среща, майката на Иванчо пита:
– Иванчо, как можа да кажеш пред всички, че си видял учителката по математика да се целува с директора на училището?
– Тя ме накара да разкажа! "Я Иванчо стани и разкажи пред всички защо се хихикаш там отзад?"
В училище:
– Госпожо, аз ви нарисувах!
– Браво Иванчо, браво. А сега ми нарисувай и дрехите!
Майката на Иванчо родила близнаци и баща му казал:
– Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета – близначета, да те пусне ваканция една седмица.
Отива Иванчо, връща се и казва:
– Учителката ти праща много поздрави за новородения син.
– Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци?
– Не, второто си го запазих за другата седмица.
Касиер раздава заплати. Иванчо след получаване на заплатата си реагира:
– Дали сте ми 50 лева по–малко!
– Всичко е точно, предишния път съм Ви дал 50 лева повече, а си замълчахте?!?!?!
– Да, тогава направихте една грешка, но сега правите втора и не мога повече да си затварям очите!
– Когато някой вижда лошо с едното око, то обикновено другото опитва да компенсира и с него вижда много по–добре – обяснява учителката в клас – Някой може да даде аналогичен пример?
– Да, когато при някой единият крак е по–къс – включва се Иванчо – другият задължително е по–дълъг.
В училище:
– Иванчо, какво ни дава кокошката?
– Яйца.
– Браво! А какво още?
– Още яйца.
– Добре, ами ти на какво спиш?
– На пода.
– А под главата си какво слагаш?
– Шепите.
– Хм... Да опитаме по друг начин – татко ти на какво ляга?
– На мама.
– А когато мама я няма?
– На съседката.
– Ами, ако и съседката я няма?
– Тогава и татко го няма.
– Бре!... Да сменим подхода – дядо ти на какво спи?
– На леглото.
– А под главата си какво слага?
– Възглавница.
– И ако ударим възглавницата, какво ще получим?
– Прах.
– Ами, ако силно, силно я ударим?
– Бълхи.
– Ами, ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
– Як мариз (бой) от дядо.
– Добре де, изял си мариза. Какво още?
– Пера.
– Еее, най–накрая! И така, какво ни дава кокошката?
– Яйца.
Иванчо към баща си:
– А този чичко е учител.
– И защо мислиш така?
– Защото преди да седне на стола, той го огледа отвсякъде.
На Иванчо му купили нов мотор. Решил да се похвали на Марийка и ѝ предложил да я повози. Излезли извън селото по черните пътища и не щеш ли завалял дъжд. Скрили се в една плевня да изчакат дъжда да спре.
– Мале Иванчоо – рекла Марийка – сега както сме сами в тази плевняааа...
– Не се притеснявай ма, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас!
– А бе, както сме сами в тази плевня, на това меко сенце...
– Ама не се притеснявай, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас.
– А бе, ако легнем на това меко сенце – знаеш ли какво ще стане?
– Марийке, казах ти не се притеснявай. Спира дъжда и те карам у вас.
Спрял дъжда, качили се на моторчето и потеглили към селото. Като наближили Иванчо спрял и казал:
– Марийке, да вземеш да слезеш, че като ни видят заедно след този дъжд да се прибираме, кой знае какво ще си помислят...
– Какво да си помислят Иванчо? Две п*тки на един мотор, какво има да му мислят!
В училище. Урок по български.
– Деца, днес ще се научим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам какво работят бащите ви и какво биха подарили, ако са тук.
Анка:
– Моят баща е аптекар. Ап–те–кар. Ако беше тук, щеше да ни подари полезни витамини.
Марийка:
– Моят баща е хлебар. Хле–бар. Ако беше тук щеше да ни подари по едно вкусно, горещо хлебче.
Тошко:
– Моят баща е чето... сшето... чтето...
Учителката:
– Тошко, седни, успокой се, и ще ни кажеш по–късно.
Иванчо:
– Моят баща е букмейкър. Бук–мей–кър. Ако беше тук щеше да заложи 20:1, че Тошко няма да може да каже "счетоводител!"
Иванчо се прибира от училище. И баща му вика:
– Иванчо иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и кво да види – две красиви момичета... Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви е*а и двете.
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той ѝ казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Тя се съгласила... Иванчо отваря вратата и вика:
– Татеее, едната ли?
– И двете бе, простак!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода, плеснал учителката по з*дника и креснал:
– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
По соц време:
– Дядо, дядо, вярно ли е че слоновете могат да летят?
– Кой ти ги говори тия глупости, бе Иванчо? Де се е чуло и видяло, слон да лети?
– Ами на Жорко дядо му го прочел в "Работническо дело"!
– Е, да лети, да лети колко да лети – най–много 10 метра да лети.
– Иванчо, за какво си мислиш?
– За каквото и ти си мислиш, Марийке!
– Боже, за какъв мръсник съм се омъжила.
В училище учителката задава въпрос:
– Деца, какво ще се случи ако едно всеразрушаващо гюле се удари в една неразрушима стена?
Иванчо отговаря:
– Ще поскъпне ракията.
Учителката:
– Е как така? Къде е логиката?
– Не знам къде е логиката, но татко казва, че в тази държава каквато и простотия да се случи, единственият резултат е, че поскъпва ракията.
Иванчо пита японец:
– Чиче, ти колко бащи имаш?
Ония на майтап му вика – 6.
– Така си и мислех, от две яйца немоо си толко жълт...
Първият учебен ден. Иванчо влиза в училище – подстриган, изряден, с униформа. На гърба му раничка с учебници и тетрадки… Влиза в класната стая и вежливо поздравява учителката:
– Добро утро, госпожо!
А тя ошашавена:
– Да го духаш бе, Иванчо...
Иванчо отива при баща си:
– Тате, тате, откъде съм дошъл аз?
Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта, яйцеклетките и как в резултат се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. Накрая Иванчо възкликнал:
– Много интересно. Пък аз вчера питах Пешко, а той каза, че е дошъл от Пловдив...
Иванчо се явява неканен на гости у баба си. Тя го поглежда и пита:
– Какво? Пак ли се карат?
– Да. Мама си дойде от командировка и е донесла някакъв трипер. Дала на тати, на чичо Гошо и на комшията. Сега всички са у нас и си крещят и се псуват. Само едно не мога да разбера – малко ли е донесла или не го е разделила по равно?!
Учителката решила да покаже на децата вредата от алкохола. Тя изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира.
Тя пита:
– Каква е поуката деца?
– Който пие водка няма глисти! – казва Иванчо.
Учителката ядосана решава да заведе децата в една ферма. Там слага пред една крава едно буре с вода и едно с водка.
И отново пита:
– Кравата пие от водата и не помирисва даже водката. Какъв е изводът? Иванчо веднага готов с отговора:
– Който не пие водка е говедо.
– Иванчо! Вярно ли е, че обичаш, харесваш и даже си се целувал с момче от нашият клас?
– Г–жо, преписах съчинението от Марийка...
Иванчо се връща от училище и разказва на баща си, че в часа по химия е направил химически опит, от който е последвал взрив.
– И учителят ти писа двойка, нали?
– Не успя...
– Иванчо, къде ти е химикалът?
– Изгубих го?
– Защо не каза на баща си?
– Да не съм луд, сестра ми преди 2 месеца беше изгубила някакъв цикъл и той щеше да я убие!
Майор Михов дошъл в класа на Иванчо и като почетен гост учителката предложила учениците да измислят стих, в който всички думи да започват с "М" от инициалите.
Става Марийка:
– Москва, манифестация, майор Михов минава с много медали.
Всички ръкопляскат. Става Петърчо.
– Милано, мафия. Мафията моли "Милост майор Михов, милост".
Пак ръкопляскания... и идва ред на Иванчо. Вдига ръка момчето, та се къса, учителката не го вдига щото знае кво си мисли. Видял майор Михов и казва на учителката, че има един голям мераклия, да му даде ред. Става Иванчо.
– Мараня! Много мухи. Морен манаф мърка на миндер. Майор Михов мляска мазен минет. Морен манаф мръщолеви "Машалла майор Mихов, машалла!"
Иванчо циганина ловил в близкото до махалата блато риба и хванал златната рибка.
Тя му казала:
– Ако ма пусниш, ше ти изпълня три жилания.
Иванчо:
– О, супир. Искам да съм мноо – бугат, мноо известин и да имам мноо коли.
Златната рибка:
– А сиа третоту.
На Марийка и дошло за първи път и тя много се уплашила! Отишла при майка си и казала:
– Мамо, тече ми кръв!
– Отиди при баща си и не ме занимавай с глупости!
Марийка отишла при баща си и му казала:
– Тате, тече ми кръв!
– Не виждаш ли, че чета вестник не ме занимавай с глупости!
Марийка излязла навън, седнала под едно дърво и горчиво заплакала. Дошъл Иванчо и я попитал:
– Марийке, защо плачеш.
Марийка му показала от къде и тече кръв, а Иванчо възкликнал:
– Леле, Марийке, да знаеш, доколкото разбирам от медицина отрязали са ти пи*ката!
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва:
– Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък.
Иванчо се обажда:
– Знам го това момиче. Още си ходи с каската и се хили.
Иванчо и Марийка пристигат в известен наш курорт. Спират се пред един павилион за вестници и Иванчо пита:
– Госпожо, къде можем да обядваме за 10–15 лева?
– В 1979 година, господине.
– Не можете да докажете, че съм го използвал – опъва се Иванчо.
– Това няма значение – имате апарат, значи сте го използвал.
– Тогава искам и обвинение за изнасилване.
Съдията потрива ръце:
– Значи още самопризнания!
– Ами и за това имам апарат.
Иванчо вози дедо си към града. Вали дъжд. На една отбивка спират да пикаят. Иванчо свършва набързо и влиза колата. Чака, чака...
– Айде, бе дедо! Какво още се туткаш?
– Чакай, бе Ванчо, че баба ти като скрие нещо – иди после та го намери...
Един ден Марийка излязла навън с Иванчо. Качила се на едно дърво и Иванчо и видял гащичките. Тъка се случило няколко пъти. Майката на Марийка казала:
– Недей се катери, Иванчо ти видя гащите.
А Марийка отвърнала:
– Спокойно, мамо, аз си ги свалих.
След родителска среща, майката на Иванчо пита:
– Иванчо, как можа да кажеш пред всички, че си видял учителката по математика да се целува с директора на училището?
– Тя ме накара да разкажа! "Я Иванчо стани и разкажи пред всички защо се хихикаш там отзад?"
В училище:
– Госпожо, аз ви нарисувах!
– Браво Иванчо, браво. А сега ми нарисувай и дрехите!
Майката на Иванчо родила близнаци и баща му казал:
– Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета – близначета, да те пусне ваканция една седмица.
Отива Иванчо, връща се и казва:
– Учителката ти праща много поздрави за новородения син.
– Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци?
– Не, второто си го запазих за другата седмица.
Касиер раздава заплати. Иванчо след получаване на заплатата си реагира:
– Дали сте ми 50 лева по–малко!
– Всичко е точно, предишния път съм Ви дал 50 лева повече, а си замълчахте?!?!?!
– Да, тогава направихте една грешка, но сега правите втора и не мога повече да си затварям очите!
– Когато някой вижда лошо с едното око, то обикновено другото опитва да компенсира и с него вижда много по–добре – обяснява учителката в клас – Някой може да даде аналогичен пример?
– Да, когато при някой единият крак е по–къс – включва се Иванчо – другият задължително е по–дълъг.
В училище:
– Иванчо, какво ни дава кокошката?
– Яйца.
– Браво! А какво още?
– Още яйца.
– Добре, ами ти на какво спиш?
– На пода.
– А под главата си какво слагаш?
– Шепите.
– Хм... Да опитаме по друг начин – татко ти на какво ляга?
– На мама.
– А когато мама я няма?
– На съседката.
– Ами, ако и съседката я няма?
– Тогава и татко го няма.
– Бре!... Да сменим подхода – дядо ти на какво спи?
– На леглото.
– А под главата си какво слага?
– Възглавница.
– И ако ударим възглавницата, какво ще получим?
– Прах.
– Ами, ако силно, силно я ударим?
– Бълхи.
– Ами, ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
– Як мариз (бой) от дядо.
– Добре де, изял си мариза. Какво още?
– Пера.
– Еее, най–накрая! И така, какво ни дава кокошката?
– Яйца.
Иванчо към баща си:
– А този чичко е учител.
– И защо мислиш така?
– Защото преди да седне на стола, той го огледа отвсякъде.
На Иванчо му купили нов мотор. Решил да се похвали на Марийка и ѝ предложил да я повози. Излезли извън селото по черните пътища и не щеш ли завалял дъжд. Скрили се в една плевня да изчакат дъжда да спре.
– Мале Иванчоо – рекла Марийка – сега както сме сами в тази плевняааа...
– Не се притеснявай ма, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас!
– А бе, както сме сами в тази плевня, на това меко сенце...
– Ама не се притеснявай, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас.
– А бе, ако легнем на това меко сенце – знаеш ли какво ще стане?
– Марийке, казах ти не се притеснявай. Спира дъжда и те карам у вас.
Спрял дъжда, качили се на моторчето и потеглили към селото. Като наближили Иванчо спрял и казал:
– Марийке, да вземеш да слезеш, че като ни видят заедно след този дъжд да се прибираме, кой знае какво ще си помислят...
– Какво да си помислят Иванчо? Две п*тки на един мотор, какво има да му мислят!
В училище. Урок по български.
– Деца, днес ще се научим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам какво работят бащите ви и какво биха подарили, ако са тук.
Анка:
– Моят баща е аптекар. Ап–те–кар. Ако беше тук, щеше да ни подари полезни витамини.
Марийка:
– Моят баща е хлебар. Хле–бар. Ако беше тук щеше да ни подари по едно вкусно, горещо хлебче.
Тошко:
– Моят баща е чето... сшето... чтето...
Учителката:
– Тошко, седни, успокой се, и ще ни кажеш по–късно.
Иванчо:
– Моят баща е букмейкър. Бук–мей–кър. Ако беше тук щеше да заложи 20:1, че Тошко няма да може да каже "счетоводител!"
Иванчо се прибира от училище. И баща му вика:
– Иванчо иди в на сестра си стаята и ми донеси чехлите.
Той влиза в стаята на сестра си и кво да види – две красиви момичета... Иванчо им вика:
– А пък тате каза да ви е*а и двете.
Сестра му потресена възкликнала:
– Иванчо как може така да говориш на приятелките ми?
А той ѝ казал:
– Искаш ли да питаме тате?
Тя се съгласила... Иванчо отваря вратата и вика:
– Татеее, едната ли?
– И двете бе, простак!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода, плеснал учителката по з*дника и креснал:
– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
По соц време:
– Дядо, дядо, вярно ли е че слоновете могат да летят?
– Кой ти ги говори тия глупости, бе Иванчо? Де се е чуло и видяло, слон да лети?
– Ами на Жорко дядо му го прочел в "Работническо дело"!
– Е, да лети, да лети колко да лети – най–много 10 метра да лети.
– Иванчо, за какво си мислиш?
– За каквото и ти си мислиш, Марийке!
– Боже, за какъв мръсник съм се омъжила.
В училище учителката задава въпрос:
– Деца, какво ще се случи ако едно всеразрушаващо гюле се удари в една неразрушима стена?
Иванчо отговаря:
– Ще поскъпне ракията.
Учителката:
– Е как така? Къде е логиката?
– Не знам къде е логиката, но татко казва, че в тази държава каквато и простотия да се случи, единственият резултат е, че поскъпва ракията.
Иванчо пита японец:
– Чиче, ти колко бащи имаш?
Ония на майтап му вика – 6.
– Така си и мислех, от две яйца немоо си толко жълт...
Първият учебен ден. Иванчо влиза в училище – подстриган, изряден, с униформа. На гърба му раничка с учебници и тетрадки… Влиза в класната стая и вежливо поздравява учителката:
– Добро утро, госпожо!
А тя ошашавена:
– Да го духаш бе, Иванчо...
Иванчо отива при баща си:
– Тате, тате, откъде съм дошъл аз?
Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта, яйцеклетките и как в резултат се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. Накрая Иванчо възкликнал:
– Много интересно. Пък аз вчера питах Пешко, а той каза, че е дошъл от Пловдив...
Иванчо се явява неканен на гости у баба си. Тя го поглежда и пита:
– Какво? Пак ли се карат?
– Да. Мама си дойде от командировка и е донесла някакъв трипер. Дала на тати, на чичо Гошо и на комшията. Сега всички са у нас и си крещят и се псуват. Само едно не мога да разбера – малко ли е донесла или не го е разделила по равно?!
Учителката решила да покаже на децата вредата от алкохола. Тя изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира.
Тя пита:
– Каква е поуката деца?
– Който пие водка няма глисти! – казва Иванчо.
Учителката ядосана решава да заведе децата в една ферма. Там слага пред една крава едно буре с вода и едно с водка.
И отново пита:
– Кравата пие от водата и не помирисва даже водката. Какъв е изводът? Иванчо веднага готов с отговора:
– Който не пие водка е говедо.
– Иванчо! Вярно ли е, че обичаш, харесваш и даже си се целувал с момче от нашият клас?
– Г–жо, преписах съчинението от Марийка...
Иванчо се връща от училище и разказва на баща си, че в часа по химия е направил химически опит, от който е последвал взрив.
– И учителят ти писа двойка, нали?
– Не успя...
– Иванчо, къде ти е химикалът?
– Изгубих го?
– Защо не каза на баща си?
– Да не съм луд, сестра ми преди 2 месеца беше изгубила някакъв цикъл и той щеше да я убие!
Майор Михов дошъл в класа на Иванчо и като почетен гост учителката предложила учениците да измислят стих, в който всички думи да започват с "М" от инициалите.
Става Марийка:
– Москва, манифестация, майор Михов минава с много медали.
Всички ръкопляскат. Става Петърчо.
– Милано, мафия. Мафията моли "Милост майор Михов, милост".
Пак ръкопляскания... и идва ред на Иванчо. Вдига ръка момчето, та се къса, учителката не го вдига щото знае кво си мисли. Видял майор Михов и казва на учителката, че има един голям мераклия, да му даде ред. Става Иванчо.
– Мараня! Много мухи. Морен манаф мърка на миндер. Майор Михов мляска мазен минет. Морен манаф мръщолеви "Машалла майор Mихов, машалла!"
Иванчо циганина ловил в близкото до махалата блато риба и хванал златната рибка.
Тя му казала:
– Ако ма пусниш, ше ти изпълня три жилания.
Иванчо:
– О, супир. Искам да съм мноо – бугат, мноо известин и да имам мноо коли.
Златната рибка:
– А сиа третоту.
На Марийка и дошло за първи път и тя много се уплашила! Отишла при майка си и казала:
– Мамо, тече ми кръв!
– Отиди при баща си и не ме занимавай с глупости!
Марийка отишла при баща си и му казала:
– Тате, тече ми кръв!
– Не виждаш ли, че чета вестник не ме занимавай с глупости!
Марийка излязла навън, седнала под едно дърво и горчиво заплакала. Дошъл Иванчо и я попитал:
– Марийке, защо плачеш.
Марийка му показала от къде и тече кръв, а Иванчо възкликнал:
– Леле, Марийке, да знаеш, доколкото разбирам от медицина отрязали са ти пи*ката!
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва:
– Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък.
Иванчо се обажда:
– Знам го това момиче. Още си ходи с каската и се хили.
Иванчо и Марийка пристигат в известен наш курорт. Спират се пред един павилион за вестници и Иванчо пита:
– Госпожо, къде можем да обядваме за 10–15 лева?
– В 1979 година, господине.