нови вицове за Иванчо
Иванчо се прибира от училище и плаче.
– За какво плачеш чедо?
– Днес в училище си мерихме пишките и моята излезе най–малка…
Бабата събрала цялото мъжко войнство в къщи:
– Я вижте, колко сте бре, па отрежете по малко и дарете на детето, да не се срами!
Така и направили. Всеки дал по парче и пришили на детето.
Минало време и Иванчо се прибира и пак реве:
– Бабо, днес пак си ги мерихме…
– И твоята – най–голяма, нали чедо?
– Как можахте да турите на дядо парчето в средата? Сега ми викат – Иванчо "Икарусчето"!
Веднъж Иванчо попитал дядо си:
– Дядо, защо мама и тати когато си легнат скарани се събуждат сдобрени? А вие с баба скарани си лягате и скарани си ставате.
Дядо му отговорил:
– Ех, деди, деди умре тоя дека ни сдобряваше.
Иванчо пита баба си:
– Бабо, знаеш ли какво е различното в ръцете ми?
– Не. Кажи ми!
– Едната ми ръка е лява, а другата дясна! – отговаря той.
Човек пита Иванчо:
– Иванчо, къде е майка ти?
– Валяк я сгази.
– Иванчо, къде е баща ти?
– Валяк го сгази.
– Иванчо, къде е баба ти?
– Валяк я сгази.
– Иванчо, къде е дядо ти?
– Валяк го сгази.
– А ти какво си имаш?
– Валяк!
– Иванчо, вече си на шест години. Трябва да ти кажа откъде идват децата.
– Ами...преди две години ми каза, че няма Баба Яга, миналата година, че няма Дядо Коледа. Ако и сега ми кажеш, че възрастните не се чукат, в какво ще ми остане да вярвам?!
Учителката пита Иванчо:
– Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
– Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Изпит по история:
– Иванчо, коя е първата жена авиатор?
– Баба Яга.
Тъщата си лафи с внучето Иванчо:
– Кажи сега на баба, какви приказки ти разказва вечер твоя смотан татко?
– Ами за крокодилите. – казва Иванчо.
– Ооо, и какво за тях?
– Женската снасяла 80 яйца, а мъжкият изяждал около 70 от тях.
Бабата гледа с разширени очи.
– И каза ли ти твоят умен татко, защо мъжкият изяжда толкова много?
– Да, каза... щото иначе сме щели за затънем до ушите... с крокодили като тебе...
– Иванчо, защо си подарил на баба си футболна топка?
– А тя, защо само книги ми подарява?
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
– Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
– Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.
Веднъж Иванчо бил в коридора в полунощ и чул звуци. Решил да провери и видял че майка му и баща му правели скс. Побягнал Иванчо към стаята си. След 5 минути баща му идва и що да види: Иванчо ее баба си.
– Иванчо какво правиш бе?!
– Сега виждаш ли колко е гадно да ти еб*т майката?!
– Иванчо, кажи ми едно изречение, в което ключовата дума да е "очевидно".
– От тоалетната в двора излиза баба и носи в ръка вестник Financial times, но баба не знае английски. ОЧЕВИДНО баба е срала.
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства:
– Иванчо, как мина днеска, добре ли?
– Бомба.
– Браво, по какво?
– По училището.
Иванчо и Марийка питат баба си:
– Бабо, а откъде идват децата?
– Щъркелът ги носи.
Иванчо казва на Марийка:
– Марийке, хайде да и обясним всичко, че така ще си замине необразована.
Учителката казала на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти Райне.
Райна започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най–накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Учителката казала на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти Райне.
Райна започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най–накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
В тролейбуса на една седалка седят бабичка и малкият Иванчо. Бабичката киха и Иванчо и казва:
– Наздраве, бабо!
– Благодаря момченце, със здравето съм много добре, кихам, щото обичам да смъркам енфие..
– Кво правиш, кво смъркаш, може хй да смучиш, през хя ми е, мен мама и тати са ме възпитали да бъда вежлив със възрастните хора!!
Веднъж Иванчо попитал дядо си:
– Дядо, защо мама и тати когато си легнат скарани се събуждат сдобрени? А вие с баба скарани си лягате и скарани си ставате.
Дядо му отговорил:
– Ех, деди, деди умре тоя дека ни добреше.
Отишла Марийка при баба си и почнала да се оплаква.
–Бабо пък Иванчо иска да ме ее.
Баба и дала съвет.
–Сложи си една слива в пуката и да рече да те ее, няма да може.
След известно време Марийка бяга при баба си разплакана и казва.
–Бабо пък Иванчо изяде сливата и пак ме на еа.
Баба и и отговаря.
–Той само дядо му ще го е научил, навремето цяла тиква изяде.
Иванчо, републикански шампион по скс–изпълнения и маратони, известен в страната и зад граница. с големия си хй, носител на десетки висши отличия, от международни еротични олимпиади, бере душа в клиниката с диагноза СПИН! ! Наближават последните му мигове на тази земя. Верните приятели плачат в коридора, и повикали един поп за последно причастие. Да, ама дядо поп бил ангажиран с две погребения и една сватба, та дошла баба попадия. Грамотна била жената, знае как се дава последно причастие, турила расото, увесила резервния кръст на шията, турила килимявката и влезла в болничната стая. Да, ама пусто женско любопитство, чувала тя легендите за Иванчовия хй и не изтраяла, та дръпнала завивката и гащите му да се порадва на това чудо! Гали тя, с треперещи ръце този голям смок–птичар, от очите й капят сълзи от жалост и умиление върху него! Иванчо със сетни сили отваря очи:
–Господи, много греших, ама много ме наказваш в сетния ми час,жестоко е да приемам причастие от поп–педрас!
Марийка я нямало в града, десетина дни била на гости на баба си. Като се върнала пита Иванчо:
Липсвах ли ти скъпи, мислеше ли за мен?
Много! Всяка вечер държах в лявата ръка оная твоя снимка от плажа и с дясната мислех за теб! !
Иванчо към баба си:
– Бабе, дай 20 лева, на пенсия ще ти ги върна.
– Че ти имаш толкова години до пенсия. Няма да доживея...
– От твоята пенсия!
Отива Иванчо при майка си и замолва жално:
– Мамо, дай един лев... Моля ти се мамо!!!
– За какво?
– Там на улицата седи бедна баба, на нея ще ги дам.
Майката радостно:
– Значи ти е станало мъчно за бабата. Ето синко, вземи!
Разбира се, да ги дадеш на бабата! Тя сигурно е стара?
– Да.
– И не може да работи?
– Не… не може!
– Седи и проси?
– Да за сладолед!
Иванчо вечеря с родителите си.
– Мамо ти ще станеш ли русалка като пораснеш?
Таткото:
– Минала майка ти покрай русалките, с тези увиснали ц*ци е на път да се превърне в Баба Яга.
Иванчо:
– Тате, а ти ще станеш ли като Спайдърмен?
Майката:
– Баща ти и Спайдърмен. Така като го гледаш с това шкембе, каква паяжина ще го удържи?
Иванчо се прибира от училище и заварва дядо си застанал до печката със свалени гащи. Иванчо, понеже е любопитен веднага попитал:
– Дядо, какво правиш?
– Ами моето момче, с баба ти намерихме учебника ти по физика и там пишеше, че при нягряване някои неща се разширяват и решихме да пробваме.
– Ами къде е баба? – казал Иванчо.
– Баба ти е в хладилника за свиване!
Иванчо служел като парашутист. Една сутрин ще има скокове, а Иванчо отива при старшината и казва:
– Днес няма да скачам! Нощес сънувах баба си. Сънувам ли я все нещо лошо се случва.
– Как може – млад човек и да си суеверен! – казва старшината. – Какво може да ти се случи?
– Я парашут няма да се отвори, я въжета ще се оплетат...
– Като си толкова суеверен – дай да се разменим! Аз ще скачам с твоя парашут – ти скачай с моя.
Скочили. Иванчо дърпа халката, парашута се отваря и се рее по вятъра. По едно време нещо фърфолейки профучава край него и в далечината се чува:
– Да е*а баба ти ...
Учителката изпитва Иванчо на тема животни:
– Иванчо, кажи кое е най–гнусното животно, според теб.
– Вие, госпожо!
Възмутена госпожата му казва:
– Утре, с родител!
На другия ден:
– Иванчо, къде са родителите ти?
– Прегази ги валяк, госпожо.
– Ами, тогава, баба и дядо ти да дойдат!
– И тях ги прегази валяк.
– Чичо, леля, стринка, нямаш ли?
– Не, всички ги прегази валяк.
– Е, все някакви роднини трябва да имаш!
– Роднини нямам, но имам валяк.
Седмица преди рождения си ден малкият Иванчо се молел на висок глас в банята:
– Господи, моля ти се направи така, че за рождения ми ден да получа компютърна игра!
– Защо крещиш, Господ не е глух? – нахокала го майка му от кухнята.
– Господ не е, но баба е глуха – отвърнал Иванчо.
Бащата на Иванчо влиза в стаята и гледа сина си да клати баба си и учуден го пита:
– Абе сине, ти нормален ли си бе, що чу**ш майка ми?
А Иванчо поглежда баща си и казва:
– А ти защо го правиш с моята, бе ?
Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала:
– Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива".
Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По– едно време той я попитал:
– Марийке, трябва ли да сме на отделни легла?
– Не бива, Иванчо!
Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал:
– Марийке, трябва ли да сме с пижами?
– Не бива, Иванчо!
Съблекли се.
– Марийке, трябва ли да спим?
– Не бива, Иванчо!
И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си:
– Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....
– Тате, извънземните приятели или врагове са ни?
– Защо питаш, Иванчо?
– Дойде един извънземен кораб и взе баба.
– Ааа, в такъв случай са ни приятели.
– За какво плачеш чедо?
– Днес в училище си мерихме пишките и моята излезе най–малка…
Бабата събрала цялото мъжко войнство в къщи:
– Я вижте, колко сте бре, па отрежете по малко и дарете на детето, да не се срами!
Така и направили. Всеки дал по парче и пришили на детето.
Минало време и Иванчо се прибира и пак реве:
– Бабо, днес пак си ги мерихме…
– И твоята – най–голяма, нали чедо?
– Как можахте да турите на дядо парчето в средата? Сега ми викат – Иванчо "Икарусчето"!
Веднъж Иванчо попитал дядо си:
– Дядо, защо мама и тати когато си легнат скарани се събуждат сдобрени? А вие с баба скарани си лягате и скарани си ставате.
Дядо му отговорил:
– Ех, деди, деди умре тоя дека ни сдобряваше.
Иванчо пита баба си:
– Бабо, знаеш ли какво е различното в ръцете ми?
– Не. Кажи ми!
– Едната ми ръка е лява, а другата дясна! – отговаря той.
Човек пита Иванчо:
– Иванчо, къде е майка ти?
– Валяк я сгази.
– Иванчо, къде е баща ти?
– Валяк го сгази.
– Иванчо, къде е баба ти?
– Валяк я сгази.
– Иванчо, къде е дядо ти?
– Валяк го сгази.
– А ти какво си имаш?
– Валяк!
– Иванчо, вече си на шест години. Трябва да ти кажа откъде идват децата.
– Ами...преди две години ми каза, че няма Баба Яга, миналата година, че няма Дядо Коледа. Ако и сега ми кажеш, че възрастните не се чукат, в какво ще ми остане да вярвам?!
Учителката пита Иванчо:
– Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
– Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Изпит по история:
– Иванчо, коя е първата жена авиатор?
– Баба Яга.
Тъщата си лафи с внучето Иванчо:
– Кажи сега на баба, какви приказки ти разказва вечер твоя смотан татко?
– Ами за крокодилите. – казва Иванчо.
– Ооо, и какво за тях?
– Женската снасяла 80 яйца, а мъжкият изяждал около 70 от тях.
Бабата гледа с разширени очи.
– И каза ли ти твоят умен татко, защо мъжкият изяжда толкова много?
– Да, каза... щото иначе сме щели за затънем до ушите... с крокодили като тебе...
– Иванчо, защо си подарил на баба си футболна топка?
– А тя, защо само книги ми подарява?
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
– Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
– Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.
Веднъж Иванчо бил в коридора в полунощ и чул звуци. Решил да провери и видял че майка му и баща му правели скс. Побягнал Иванчо към стаята си. След 5 минути баща му идва и що да види: Иванчо ее баба си.
– Иванчо какво правиш бе?!
– Сега виждаш ли колко е гадно да ти еб*т майката?!
– Иванчо, кажи ми едно изречение, в което ключовата дума да е "очевидно".
– От тоалетната в двора излиза баба и носи в ръка вестник Financial times, но баба не знае английски. ОЧЕВИДНО баба е срала.
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства:
– Иванчо, как мина днеска, добре ли?
– Бомба.
– Браво, по какво?
– По училището.
Иванчо и Марийка питат баба си:
– Бабо, а откъде идват децата?
– Щъркелът ги носи.
Иванчо казва на Марийка:
– Марийке, хайде да и обясним всичко, че така ще си замине необразована.
Учителката казала на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти Райне.
Райна започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най–накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Учителката казала на децата:
– Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
– Кажи ти Райне.
Райна започва:
– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
– Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най–накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
В тролейбуса на една седалка седят бабичка и малкият Иванчо. Бабичката киха и Иванчо и казва:
– Наздраве, бабо!
– Благодаря момченце, със здравето съм много добре, кихам, щото обичам да смъркам енфие..
– Кво правиш, кво смъркаш, може хй да смучиш, през хя ми е, мен мама и тати са ме възпитали да бъда вежлив със възрастните хора!!
Веднъж Иванчо попитал дядо си:
– Дядо, защо мама и тати когато си легнат скарани се събуждат сдобрени? А вие с баба скарани си лягате и скарани си ставате.
Дядо му отговорил:
– Ех, деди, деди умре тоя дека ни добреше.
Отишла Марийка при баба си и почнала да се оплаква.
–Бабо пък Иванчо иска да ме ее.
Баба и дала съвет.
–Сложи си една слива в пуката и да рече да те ее, няма да може.
След известно време Марийка бяга при баба си разплакана и казва.
–Бабо пък Иванчо изяде сливата и пак ме на еа.
Баба и и отговаря.
–Той само дядо му ще го е научил, навремето цяла тиква изяде.
Иванчо, републикански шампион по скс–изпълнения и маратони, известен в страната и зад граница. с големия си хй, носител на десетки висши отличия, от международни еротични олимпиади, бере душа в клиниката с диагноза СПИН! ! Наближават последните му мигове на тази земя. Верните приятели плачат в коридора, и повикали един поп за последно причастие. Да, ама дядо поп бил ангажиран с две погребения и една сватба, та дошла баба попадия. Грамотна била жената, знае как се дава последно причастие, турила расото, увесила резервния кръст на шията, турила килимявката и влезла в болничната стая. Да, ама пусто женско любопитство, чувала тя легендите за Иванчовия хй и не изтраяла, та дръпнала завивката и гащите му да се порадва на това чудо! Гали тя, с треперещи ръце този голям смок–птичар, от очите й капят сълзи от жалост и умиление върху него! Иванчо със сетни сили отваря очи:
–Господи, много греших, ама много ме наказваш в сетния ми час,жестоко е да приемам причастие от поп–педрас!
Марийка я нямало в града, десетина дни била на гости на баба си. Като се върнала пита Иванчо:
Липсвах ли ти скъпи, мислеше ли за мен?
Много! Всяка вечер държах в лявата ръка оная твоя снимка от плажа и с дясната мислех за теб! !
Иванчо към баба си:
– Бабе, дай 20 лева, на пенсия ще ти ги върна.
– Че ти имаш толкова години до пенсия. Няма да доживея...
– От твоята пенсия!
Отива Иванчо при майка си и замолва жално:
– Мамо, дай един лев... Моля ти се мамо!!!
– За какво?
– Там на улицата седи бедна баба, на нея ще ги дам.
Майката радостно:
– Значи ти е станало мъчно за бабата. Ето синко, вземи!
Разбира се, да ги дадеш на бабата! Тя сигурно е стара?
– Да.
– И не може да работи?
– Не… не може!
– Седи и проси?
– Да за сладолед!
Иванчо вечеря с родителите си.
– Мамо ти ще станеш ли русалка като пораснеш?
Таткото:
– Минала майка ти покрай русалките, с тези увиснали ц*ци е на път да се превърне в Баба Яга.
Иванчо:
– Тате, а ти ще станеш ли като Спайдърмен?
Майката:
– Баща ти и Спайдърмен. Така като го гледаш с това шкембе, каква паяжина ще го удържи?
Иванчо се прибира от училище и заварва дядо си застанал до печката със свалени гащи. Иванчо, понеже е любопитен веднага попитал:
– Дядо, какво правиш?
– Ами моето момче, с баба ти намерихме учебника ти по физика и там пишеше, че при нягряване някои неща се разширяват и решихме да пробваме.
– Ами къде е баба? – казал Иванчо.
– Баба ти е в хладилника за свиване!
Иванчо служел като парашутист. Една сутрин ще има скокове, а Иванчо отива при старшината и казва:
– Днес няма да скачам! Нощес сънувах баба си. Сънувам ли я все нещо лошо се случва.
– Как може – млад човек и да си суеверен! – казва старшината. – Какво може да ти се случи?
– Я парашут няма да се отвори, я въжета ще се оплетат...
– Като си толкова суеверен – дай да се разменим! Аз ще скачам с твоя парашут – ти скачай с моя.
Скочили. Иванчо дърпа халката, парашута се отваря и се рее по вятъра. По едно време нещо фърфолейки профучава край него и в далечината се чува:
– Да е*а баба ти ...
Учителката изпитва Иванчо на тема животни:
– Иванчо, кажи кое е най–гнусното животно, според теб.
– Вие, госпожо!
Възмутена госпожата му казва:
– Утре, с родител!
На другия ден:
– Иванчо, къде са родителите ти?
– Прегази ги валяк, госпожо.
– Ами, тогава, баба и дядо ти да дойдат!
– И тях ги прегази валяк.
– Чичо, леля, стринка, нямаш ли?
– Не, всички ги прегази валяк.
– Е, все някакви роднини трябва да имаш!
– Роднини нямам, но имам валяк.
Седмица преди рождения си ден малкият Иванчо се молел на висок глас в банята:
– Господи, моля ти се направи така, че за рождения ми ден да получа компютърна игра!
– Защо крещиш, Господ не е глух? – нахокала го майка му от кухнята.
– Господ не е, но баба е глуха – отвърнал Иванчо.
Бащата на Иванчо влиза в стаята и гледа сина си да клати баба си и учуден го пита:
– Абе сине, ти нормален ли си бе, що чу**ш майка ми?
А Иванчо поглежда баща си и казва:
– А ти защо го правиш с моята, бе ?
Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала:
– Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива".
Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По– едно време той я попитал:
– Марийке, трябва ли да сме на отделни легла?
– Не бива, Иванчо!
Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал:
– Марийке, трябва ли да сме с пижами?
– Не бива, Иванчо!
Съблекли се.
– Марийке, трябва ли да спим?
– Не бива, Иванчо!
И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си:
– Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....
– Тате, извънземните приятели или врагове са ни?
– Защо питаш, Иванчо?
– Дойде един извънземен кораб и взе баба.
– Ааа, в такъв случай са ни приятели.